Пародонтология

Възпаление на венците /Гингивит/

Възпалението на венците протича с поява на тъканна течност, увреждане на тъканите и разрастване. Гингивитът бива първичен, когато възниква под въздействието на локални фактори /инфекциозни, термични, химични и др./ и вторичен, когато представлява признак за общо заболяване.

Катаралният гингивит се появява под въздействието на зъбни плаки, зъбен камък, остри краища на счупени коронки, корени, неправилно изработени пломби и протези. Симптоматичен катарален гингивит възниква при редица кръвни, инфекциозни, алергични и други общи заболявания. Възпалението на венците протича остро или хронично. Острото възпаление се проявява с лек сърбеж, болка при докосване на венечните папили, кървене с повишено слюнкоотделяне. Хроничното възпаление протича с по-слаби прояви. По-рядко се среща гноен гингивит, обикновено като бактериално усложнение, с подуване, зачервяване, поява на ранички и абсцеси, подуване на регионалните лимфни възли.

Хипертрофичният гингивит се среща предимно в млада възраст, у бременни и други. Той се изявява с подуване на венците. Постепенно се образуват малки възелчета, гладки и меки, които лесно кървят. В по-късния стадий на болестта възелчетата се уплатняват и не кървят.

Лечението на гингивита започва с премахване на локалните дразнители, особено на зъбния камък и зъбната плака.

При катерално възпаление се прилагат антисептици, витамини, подходящи средства за изплакване, зъбни пасти. Гнойният и язвеният гингивит изискват специализирано стоматологично лечение, което включва анестезиране и почистване на зъбния камък, медикаментозно обработване на язвичките, превръзки, прилагане на антибак териални и антигъбични средства.

Пародонтит

Пародонтитът е често заболяване на опорно-държащия апарат на зъбите. Болестните промени обхващат тъканен комплекс /венечна папила, венечен край - маргинален пародонт, алвеоларна част, цимент на зъба и самия зъб/.

Най-често причини за пародонтит са продължителни травматични фактори: обилно натрупан зъбен камък, не правилно изработени пломби, коронки, мостове и други протези, нарушения на контакта между зъбите, неправилно положение на зъбите /малпозиция/ и други. При такива състояния се създава възможност за травмиране на пародонта от храната, навлязла в междузъбното пространство.

Локализираният пародонтит обхваща отделните зъби. Измененията в тъканите на опорно - държащия апарат са едностранни или ограничени на мястото на действуващия фактор. Много често действието на локалния фактор се съчетава с травматично действие на зъбния камък. Венецът се отдръпва и оголва корена. Понякога коренът се оголва чак до върха. Възпаленият венец е хлътнал, тъй като е останал без костна основа.Венечният ръб е задебелен. Във венечния джоб има отложен зъбен камък и разрастнала се гранулационна тъкан.

Рентгеновата снимка показва едностран но или двустранно разглеждане на междузъбните костни преградки с едновременно образуване на костен джоб. При другите зъби липсват изменения.

Генерализираният пародонтит представлява сериозен проблем в стоматологичната практика. Той се среща в млада и средна възраст. Появява се зачервяване на венечните папили, които често кървят, оголване на зъбните корени. В по-напреднал стадий венците отделят гноен секрет с неприятна миризма, зъбите стават нестабилни, дъвченето се затруднява. Наблюдава се ветриловидно разреждане на зъбите.

Лечението на парондотита се провежда от стоматолог.